Ако попитате приятелите си, занимаващи се с някакъв екстремен спорт, кои са най-опасните спортове в света, най-вероятно всеки един ще каже, че това е нещото, с което той се занимава. Ако погледнете обаче статистиките и почетете по темата, ще видите, че не е точно така.
Гмуркане в пещери или т.нар. „сифонджийство“
Цялата идея за гмуркане в пещера е доста рискована. Често „сифонджийство“ или гмуркане в „сифони“ и „полусифони“ означава да се гмурнете в неизследвана подводна пещера или отделна галерия с неясна форма и дължина. Другото, което често не е ясно, е какво следва след сифона и по-точно – има ли опасни газове като въглероден оксид (CO) от другата страна. CO в пещерите се образува най-често на места, които трудно се проветряват. Това, че при едно проникване не е имало CO не значи, че на някое следващо няма да има. Едни от местата, на които има от този газ са пространствата след „сифони“ и „полусифони“, именно заради лошата вентилация там. Пещерното гмуркане не е много популярен спорт, „сифонджиите“ в България са едва няколко човека, които се знаят помежду си.
Гмуркането в пещери като спорт няма и много дълга история – практикува се реално от 50 години насам, преди това просто не е имало подходяща екипировка. Спортът е по-популярен в страни като Франция и Русия. Руснаците са създали и някои от най-добрите изобретения в екипировката, като костюмите „Сатко“, например. Макар и практикуван от сравнително малко хора, които съчетават спелеологията и гмуркането, пещерното гмуркане е удивителен, труден и опасен спорт с много неизвестни. За 50 години история на пещерното гмуркане са се случили над 500 инцидента с фатален край.
Бейсджъмпинг
Ако видите някой да скача от висока сграда с цел да прелети възможно най-близо до земята и да отвори парашута си максимално късно, вероятно ще приемете това за лудост. Бейсджъмпингът обаче е екстремен спорт, който намира все повече привърженици, търсещи все по-високи сгради и скали, от които да полетят. Статистиката обаче показва, че нарастването на бейсджъмпърите е правопропорционално на смъртността от този спорт. Нещастните случаи не може да се каже, че са много, но процентът на успешните скокове, т.е. тези, които завършват безпроблемно е сравнително малък. При бейсджъмпа средно един на 60 скока завършва фатално.
Изкачване на Еверест
Алпинизмът на Еверест не може да се нарече отделен екстремен спорт, но с многото комерсиални експедиции напследък и върволиците от хора, които се пъплят нагоре-надолу по върха всяка година, явно е популярно занимание. Само преди няколко години, по времето на първите покорявания на върха обаче дръзналите да се запътят към световния първенец са били единици и е имало защо. Статистиката показва, че средно пет от шест души са се завръщали успешно след изкачването на върха. Успеваемостта на Еверест е била по-ниска дори и от тази на първите космонавти, излетели в космоса. Въпреки масовите експедиции на Еверест през последните години, напредналата техника и подготовката на алпинистите, върхът продължава да взема човешки животи всяка година.
Мотоциклетното състезание „Isle of Man TT“
Мотоциклетизмът е друг спорт пълен с адреналин и 100 години история. „Isle of Man TT“ е едно от най-скандалните мото състезания. По време на него са се случили общо над 220 смъртни случая. Трасето на „Isle of Man TT“ е дълго 60 километра и минава през завои в планината, скокове, каменни стени, изпречващи се дървета и какво ли още не. Това е лудо състезание с огромен брой жертви.
Мажоретките
Знаете ли, че над 20 000 инцидента всяка година са свързани с мажоретки? Е, това може да не изглежда като рисков, екстремен спорт, но е едно от заниманията, предизвикващи най-много наранявания и опасност за мажоретките и всички около тях. Повечето наранявания са от падания и подскоци, а гръбначни травми и костни счупвания са най-честите резултати.
